
Скоростта на доставки с въздушни превози зависи предимно от три основни неща: колко развита е инфраструктурата (това предизвиква около 64% от всички закъснения), дали авиокомпаниите спазват графиците си и промените в търсенето през различните сезони. Експресните услуги обещават доста бързо изпълнение, обикновено доставяйки спешни пакети за 24 до 48 часа. Стандартният въздушен товарен превоз обаче отнема повече време – около 3 до 7 дни, защото преди това пратките трябва да се консолидират. В бъдеще се очаква глобалният въздушен товарен бизнес да се разшири с около 4.3% годишно между 2023 и 2027 г. Този растеж означава, че тези фактори ще стават все по-важни, особено за индустрии, при които времето има голямо значение – например при транспортирането на лекарства или части за автомобили.
Обработката на товари в ключови пристанища в Азия и Европа е отнела около 18 процента повече време през 2023 г. в сравнение с преди пандемията. При поглед към основните логистически центрове в Африка, проучвания от 2024 г. показват, че около една трета от всички планирани товарни полети изпитват закъснения на земята от повече от четири часа. Основните проблеми там изглеждат остарели инсталации за студено съхранение и зависимост от хартиени документи вместо цифрови системи. Нещата стават още по-лоши по време на натоварени периоди. Само през декември миналата година, товарни компании са се опитали да натоварят с 23% повече стоки на самолетите, отколкото е имало действително свободно място в пътническите отсекти под кабината. Това е създало сериозни предизвикателства за логистическите мениджъри, които се опитвали да поддържат всичко да работи без проблеми.
Водещите логистически компании все по-често използват алгоритми за машинно обучение, които проследяват около 15 различни фактора в реално време при определянето на оптимални маршрути. Прогнозите за времето играят голяма роля тук, особено когато са точни в рамките на 72-часов прозорец. Цените на горивата постоянно се променят, така че тези системи следят и тези промени. Те също проверяват дали има свободни слотове в алтернативни летища и дали вече е извършено митническо деклариране. Всички тези изчисления със събраните данни правят реална разлика. В средно равнище, самолетите се отклоняват от предвидените маршрути с около 37% по-малко в сравнение с предишното. Това също така води до конкретни екологични придобивки – емисиите на въглероден диоксид намаляват приблизително с 12% на тон-километър път. Забележителното е, че всички тези подобрения се случват без компромиси по отношение на графиците за доставка, които остават строго контролирани както винаги.
Според доклад от 2023 г. на Световната митническа организация почти 4 от 10 въздушни пратки срещат забавяния на митницата, които обикновено удължават сроковете за доставка с между 12 часа и почти два цели дни. Международната аеротранспортна асоциация отбеляза миналата година, че тези забавяния увеличават разходите за съхранение с около 15 до 20 процента за компаниите, чакащи стоките си. Най-досадни са проблемите с документацията, довеждащи до затруднения при разтаможаването. Приблизително в шест от десет случая грешки възникват при несъответстващи кодове по Хармонизираната система или когато документи за произход просто липсват. Това създава сериозни предизвикателства за бизнесите, които разчитат на тесни прозорци за доставка, особено за тези, които превозват свежи селскостопански продукти или скъпи електронни устройства, където точното време е абсолютно критично.
За да се минимизират закъсненията, най-добрите превозвачи прилагат три доказани стратегии: подаване на електронна документация 72 часа преди пристигане, използване на блокчейн платформи за сигурна, незабавна верификация между страните и сътрудничество с лицензирани посредници, които постигат 98% първоначален одитен процент при коридори с висок обем като ЕС-АСЕАН.
Седемдесет и три процента от логистичните доставчици съобщават, че разходите за съответствие са нараснали с 18–25% поради дублирани проверки при превози с множество юрисдикции (Global Trade Review, 2023). Въпреки че споразуменията за умни коридори са намалили времето за чакане на границата с 40% в пилотните програми, прилагането остава непоследователно – особено в Африка и Южна Америка.
Интернетът на нещата се превърна в променящ на правилата играч за операциите с въздушни товари напоследък. Според логистичния преглед от миналата година, проблемите с доставките са намалели с около 34%, когато се сравняват със старите методи за проследяване. Тези малки вградени сензори постоянно изпращат информация относно местоположението на пратките, температурите, които изпитват, както и нивата на влажност. Този постоянен поток от данни позволява на логистичните екипи да се намесят още преди нещата да се объркат, докато стоките все още се движат по континентите. Авиолиниите, които приеха тези интелигентни системи, видяха, че проблемите им с неправилно обработване са намалели с почти 30% благодарение на тези предупреждаващи сигнали от уведомленията за предиктивна поддръжка.
Когато IoT сензорите се комбинират с блокчейн технология, те генерират записи, които не могат да бъдат променени и показват точно какво се случва с товара на всяко пристанище по маршрута. Комбинацията решава някои големи проблеми в логистиката днес. Първо, предотвратява фалшиви документи, защото всичко се записва в тези децентрализирани регистри, които никой не може да промени. И второ, гарантира, че компаниите спазват регулациите, тъй като температурите се записват автоматично през цялата транспортировка – нещо от особено голямо значение при превоз на лекарства. Виждаме реални подобрения в международни пристанища, където служители на митницата по-рано прекарваха часове в ръчна проверка на документи. Сега, благодарение на системи за цифрово удостоверяване, времето за обработка се е намалило с около 40 процента в няколко големи контейнерни терминали по света.
Въпреки че големите международни летища са постигнали значителен напредък, около шейсет процента от по-малките регионални летища все още използват остарели системи от 90-те години. Разликата между тези обекти създава реални проблеми за пратки, които се проследяват цифрово, но след това се обработват ръчно в по-старите летища. Виждахме случаи, при които товарът остава задържан за период от дванайсет до четирийсет и осем допълнителни часа поради това несъответствие. Повечето проекти за модернизация днес се насочват към интегрирането на API като начин за свързване на цифровото проследяване с традиционните ръчни процеси. Този подход позволява на летищата постепенно да модернизират операциите си, вместо да трябва наведнъж да променят напълно всичко, което би било скъпо и би нарушило ежедневните операции.
Начинът, по който големите икономически сили и променящите се търговски потоци влияят върху това колко място авиокомпаниите отделят за товар и какви такси взимат, е доста очевиден. Когато икономиката забави темповете си, фабриките произведат по-малко стоки, а хората похарчат по-малко пари, което означава, че няма толкова много товар за транспортиране. Вземете например 2020 г., когато световната търговия пострада – според данни на IATA от миналата година, авиокомпаниите всъщност са транспортирали около 15% по-малко товар от обичайното. От друга страна, когато индустриите бързо се развиват в развиващи се региони, виждаме тези неочаквани скокове в търсенето. Погледнете наскорошната Югоизточна Азия, където износа на електронни стоки се е увеличил с 22% в сравнение с предишната година само през 2023 г. Проблемът възниква, когато различни части на света не се движат в една и съща икономическа посока. Някои от големите азиатски индустриални центрове са изправени пред намаляващ износ, което създава тази нееднородна картина на търсенето в различни региони и прави изключително трудно управлението на ефективна глобална транспортна мрежа.
Разрастването на електронната търговия променя количеството стоки, които се транспортират по въздух. Очаква се около 25% от глобалните дребни търговски продажби да се случват онлайн до 2027 г. Хората, които купуват стоки от чужбина, също искат доставката им да е далеч по-бърза – около 30% по-бърза в сравнение с преди пандемията. Затова много магазини се обръщат към самолети вместо кораби за транспортиране, въпреки че това струва повече. Най-големите промени се случват в индустрии като медицината. Например, когато става въпрос за скъпите биологични лекарства, които изискват специално обращение, почти всички от тях (около 85%) се транспортират по въздух, защото изискват строг контрол на температурата по време на транспорта. Всъщност, това е логично, защото никой не иска животоспасяващото си лекарство да се повреди при бавно пътуване с кораб.
Интелигентните логистични компании използват предиктивна аналитика, която изследва показатели като комплексни индекси на деловата активност (PMI), регионалното потребителско доверие и колебанията в цените на авиационното гориво. Според проучване на McKinsey от 2023 г., компаниите, които следят активно тези показатели, са постигнали намаление на разходите си за въздушни превози с около 18 процента в сравнение с тези, които реагират едва след като възникнат проблеми. Повечето от лидерите в индустрията днес коригират товарната си мощност в реално време. Някои от водещите играчи дори променят до 40 процента от наличното си въздушно товарно пространство всяка седмица, в зависимост от текущите пазарни нужди. Този вид гъвкавост е от решаващо значение при справянето с непредвидимите нужди за транспортиране.
Готовността на инфраструктурата, спазването на графиците от превозвачите и сезонността на търсенето са основни фактори, които влияят на времето за транзит на товарите по въздух.
Забавяния при митническото разтоварване могат да добавят от 12 часа до почти два цели дни към графиката на доставките, което значително влияе на бизнесите със стеснени срокове.
Технологии като интернет на нещата (IoT), блокчейн и алгоритми за машинно обучение повишават ефективността при оптимизацията на маршрутите, проследяването и митническите процеси.
Растежът на електронната търговия доведе до увеличено търсене на по-бързи доставки, което предизвиква преход от морски към въздушен товарен транспорт, въпреки по-високите разходи.
Експресният въздушен товарен транспорт осигурява по-бързо транзитно време (24-48 часа) с по-високи разходи, докато стандартните услуги отнемат повече време (3-7 дни) и са по-икономични.